Предизвикателства при системите за електрозастигане на багажника

Системите за електрозахранване на капаци са станали задължителна функция в модерните автомобили, тъй като те значително улесняват товаренето и разтоварването на багажа. Тези системи използват комбинация от електрически компоненти, механични части и сензорна технология, за да отварят, затварят и заключват автоматично багажника. Но ето в каква дилема се намират потребителите – те имат високи изисквания към тези системи. Очаква се системата да работи безпроблемно всеки път, да реагира бързо при натискане на бутон или дистанционно управление и да издържа на ежедневната употреба – като например при дъжд, прах или екстремни температури. Ако системата е бавна, заклещва се на средата или не може да се заключи правилно, потребителите бързо губят търпение. Това е моментът, в който започват първите проблеми за производителите и доставчиците на компоненти в автомобилната индустрия. Чувал съм много шофьори да се оплакват от подобни неща, така че наистина изглежда като голям проблем за двете страни.

Един от основните проблеми с системите за електрозахранване на капаци на багажника е механичният износ. Системата разполага с множество подвижни части – неща като панти, заключващи механизми и линкове – които се трият една в друга всеки път, когато някой използва капака на багажника. След известно време това постоянно триене може да доведе до износване на частите. Например, ако частта на заключващия механизъм се износи, тя може да не се свърже правилно с ударника, което означава, че капакът на багажника няма да се заключи здраво. Прах и малки отломки също могат да се натрупат в тези механични части, особено ако автомобилът често се кара по прашни пътища или в дъждовно време. Това натрупване прави движението на частите по-малко гладко, а понякога дори заклинва цялата система. Освен това, ако частите са произведени от материали с ниско качество, проблемът става още по-лош. Тези части няма да издържат на честна употреба или на неблагоприятни условия, така че ще се износват по-бързо – което означава, че потребителите ще трябва да правят по-чести ремонти или подмяна. Прилича на това да купиш евтина двойка обувки – те се разпадат след няколко седмици и в края на краищата харчиш повече пари.

Електрическите компоненти са тези, които правят системите за електрозахранване на капаци с работещи, но те също са честен източник на проблеми. Елементи като кабели, сензори и двигатели могат да престанат да работят по различни причини. Например, ако кабелите се повредят – може би от разклащане на автомобила при движение или от вода, която прониква в системата – това може да доведе до късо съединение. Такова късо съединение може да накара капакът да престане да отговаря, или дори да изтощи акумулатора на колата. Сензорите, които трябва да проверяват дали нещо пречи при затварянето на капака, също могат да имат проблеми. Ако сензор е мръсен или престане да работи правилно, той може да не забележи пречка, което води до затваряне на капака върху нещо – или някого – случайно. Или пък може да си мисли, че нещо пречи, когато всъщност няма нищо, така че капакът изобщо няма да се затвори. Двигателите, които задвижват отварянето и затварянето на капака, също могат да се износват, особено ако се използват прекалено често. Слаб двигател ще накара капакът да се движи бавно, а в крайна сметка може изобщо да спре да работи. Преди съм се чудил дали тези двигатели са изработени така, че да издържат на ежедневна употреба – понякога има усещането, че не са направени да траят толкова дълго, колкото самия автомобил.

Системите за електрозадвижване на капаци не работят самостоятелно – те трябва да съвпадат добре с други части на автомобила, като централната ключалка, дистанционното отключване и дори информационно-забавната система. Но да се постигне гладко функциониране не винаги е лесно. Различните модели автомобили имат различни електрически настройки и софтуерни правила, така че система за електрозадвижване, която работи за един модел, може да не работи за друг. Например, ако системата не може правилно да комуникира с централната ключалка, капакът може да не се заключва, когато шофьорът заключи останалата част от колата. Или ако не синхронизира с дистанционното отключване, шофьорът може да не може да отвори капака с дистанционното си ключе. Софтуерни грешки също могат да създадат проблеми. Малка грешка в софтуера на автомобила може да накара системата за електрозадвижване да получава погрешни сигнали, което води до странни проблеми – като капак, който се отваря сам, или не се отваря, когато трябва. Понякога е като да се опитваш да поставиш квадратен пин в кръгла дупка – често пъти трябва много да нагласиш нещата, за да работят правилно.

Друг проблем е опитът да се постигне баланс между това колко дълго системата ще трае и колко тежи. Съвременните автомобили се стремят към по-леки конструкции, за да използват по-малко гориво и да изпускат по-малко емисии. Следователно, производителите на тези системи искат те да са възможно най-леки. Въпреки това, намаляването на теглото често означава използването на по-тънки материали или по-малки компоненти, което може да намали издръжливостта. Например, за клип от лек пластмасов материал може да не е толкова здрав, колкото от метал, и може лесно да се счупи, ако някой случайно затвори рязко капака на багажника. От друга страна, ако се използват по-здрави материали, за да се удължи животът на системата, допълнителното тегло увеличава общото тегло на автомобила, което води до по-голямо потребление на гориво. Това е истински капан – системата трябва да е достатъчно здрава, за да издържи през целия живот на автомобила, но също така трябва да е достатъчно лека, за да съответства на общите цели за тегло на автомобила. Според мен това е една от най-трудните задачи за дизайнерите – те наистина трябва да вървят по въже тук.

Системите за задно стъкло с електрозадвижване са изложени на всякакви метеорологични и околните условия, което е голям проблем. Дъжд, сняг, лед и сол (от вида, който се използва за посипка на пътищата през зимата) могат да повредят системата. Водата може да проникне в електрическите компоненти, предизвиквайки корозия или късо съединение. Солта може да разяжда металните части, правейки ги слаби и склонни към счупване. Екстремните температури също са вредни. При много високи температури пластмасовите компоненти могат да се разтопят или да станат крехки. Когато е много студено, маслото в механичните части може да замръзне, което прави задното стъкло трудно за отваряне. Дори прах и пясък могат да навлязат в системата, предизвиквайки износване на компонентите и заклиняване. За да се реши този проблем, производителите трябва да използват материали, които издържат на лошото време, и да добавят уплътнения и предпазни покрития. Но тези допълнителни функции увеличават разходите и теглото на системата – което е още един проблем за решаване. Виждал съм коли, при които задното стъкло престава да работи след снежна зима, така че това определено е въпрос, който изисква повече внимание.

Сигурността е приоритет номер едно за всяка функция на автомобила, а системите за електрозахранване на стопанските врати не са изключение. Съществуват строги правила за безопасност, които тези системи трябва да спазват, за да се уверят, че няма да наранят потребителите. Например, системата трябва да спре затварянето, ако открие препятствие – това е, за да се предпазят хората от наранявания, като например ръката на дете, което попадне в захват. Също така трябва да съществува резервен начин за отваряне на стопанската врата, ако токът излезе, така че потребителите да не останат блокирани, ако електрическата система се повреди. Спазването на тези правила не е лесно. Това означава добавяне на допълнителни компоненти, като сензори за откриване на препятствия и ръчни устройства за освобождаване, което прави системата по-сложна и скъпа. Освен това, правилата за безопасност могат да се различават в различни държави. Следователно система, която спазва правилата на едно място, може да се наложи да бъде променена, за да съответства на правилата на друго място. Това означава повече работа за хората, които правят автомобили, за продажба по целия свят. Радвам се, че тези правила за безопасност съществуват, но мога да видя как те затрудняват производителите – те трябва да преминат през много проверки.

Разработването на нови идеи е ключово за решаването на проблемите с системите за захващане на капаци с електрозадвижване, и точно тук компании с добри технически умения – като Desay, могат да помогнат. Например използването на нови материали, които са едновременно леки и здрави, като високоякостен алуминий или издръжлив пластмасов материал, може да помогне за постигане на балансиране между теглото и издръжливостта. Подобрени сензорни технологии, като ултразвукови или инфрачервени сензори, могат да направят системата по-добра в разпознаването на препятствия и в работата ѝ при различни метеорологични условия. Интелигентни софтуерни решения също могат да разрешат проблеми с интеграцията – те могат да се програмират да работят с различни автомобилни системи и да се актуализират с течение на времето, за да се поправят грешки. Чрез инвестиране в научни изследвания и развитие, компаниите могат да създадат системи за захващане на капаци с електрозадвижване, които са по-надеждни, издръжливи и безопасни. По този начин те ще отговарят на нуждите както на производителите на автомобили, така и на шофьорите. Според мен, ако повече компании се насочат към тези нови идеи, в бъдеще ще видим значително по-малко проблеми с тези системи за капаци – впрочем, кръстосани пръсти.